Site Overlay

Карфиол

Карфиолът е кръстоцветен зеленчук от същото растително семейство, като броколи, зеле, къдраво зеле и др. Карфиолът представлява компактна глава с бял цвят, със среден размер шест инча в диаметър, която се състои от неразвити цветни пъпки.

Тези пъпки са прикрепени към стъбло. Около цветните пъпки са разположени дръжкови, груби, зелени листа, които ги защитават от слънчевата светлина и така пречат на развитието на хлорофила. Докато този процес допринася за белия цвят на повечето от сортовете карфиол, може да се намерят и такива в светлозелен и лилав цвят.

Карфиолът и неговият предшественик дивото зеле, водят своя произход от древна Малайзия. Карфиолът преминава през много трансформации и се появява отново в средиземноморския регион, където става популярен зеленчук в Турция и Италия, 600 г. пр.н.е. Той натрупва популярност и във Франция в средата на 16-ти век и в последствие започва да се обработва в Северна Европа и Британските острови. Съединените щати, Франция, Италия, Индия и Китай в наши дни са най-големите производители на карфиол.

Освен много добре познатият ни бял карфиол, съществуват зелен, виолетов и жълт, но те все още не са популярни в нашата страна.

Състав на карфиола

Една чаша варен карфиол е отличен източник на витамин С (91, 5% ), фолат (13, 6% ) и диетични фибри (13.4%). Карфиолът също е много добър източник и на витамин B5, витамин В6, манган и омега-3 мастни киселини. 124 гр. карфиол съдържат 28.52 калории.

Карфиолът е богат на провитамин А, пантотенова и никотинова киселина, фолиева киселина и витамин К. Изключително разнообразен е и неговия минерален състав – калций, натрий, калий, желязо, магнезий, фосфор, мед, хлор и сяра. Съдържа още лимонена и ябълчна киселина.

Хората, които проявяват интерес към диетичното хранене трябва да бъдат много доволни, защото карфиолът има почти нулево съдържание на мазнини.

Избор и съхранение на карфиол

При закупуване на карфиол, е необходимо да се избере такъв с чиста, кремаво бяла на цвят, компактна глава, при която цветните пъпки не са разделени. Карфиол, който е на петна или матов на цвят трябва да се избягва, както и този, в който се появяват малки цветчета. Добре е да се избира зеленчук, заобиколен от много дебели, зелени листа, тъй като е по-добре защитен.

Съхраняването на пресен карфиол става в хартиена или найлонова торбичка в хладилник, където може се съхрани до една седмица. За да се предотврати развиването на влага в цветните клъстери, е необходимо карфиолът да се постави със стволовата страна надолу. При закупуване на предварително нарязан карфиол, той е необходимо да се консумира в рамките на един или два дни.

Кулинарна употреба на карфиол

От всичките видове зеле, карфиолът се усвоява най-лесно от организма. Целулозата му е по-нежна и не причинява газообразуване в червата. Това го прави ценна диетична храна, която намира широко приложение в редица зимни туршии, супи и салати. Карфиолът е в много близки родствени отношения с броколите, поради което те са взаимозаменяеми в почти всички рецепти.

Карфиолът съдържа фитохранителни вещества, които са миризливи серни съединения, освобождавани при нагряване. Миризмата, която се отделя става по-остра с повишаване времето за готвене. За да се намали миризмата и да се запазят зеленчуците със свежа текстура, е необходимо карфиолът да се готви за кратко време.

Някои от тези серни съединения могат да реагират с желязото, съдържащо се в кухненските съдове и да доведат до получаване на кафеникав цвят на карфиола. За да се предотврати това, трябва да се добави малко лимонов сок във водата, в която се бланшира карфиола.

Карфиолът може да се вари на пара в специална кошница за пара за около 15 минути. Може да се вари и в затворен съд с малко дафинов лист, сол и малко вода. Ако искате да задушите карфиола, сложете малко масло и вода и го задушавайте за около 7 минути.

Карфиол на фурна

Горещия сварен или задушен карфиол може да се подправи с малко масло, червен пипер и лук. Ако искате вкусно и лесно предястие – поднесете карфиола с чеснова майонеза. Панирането на карфиола е нов, но много интересен и вкусен начин за готвенето му.

С карфиол можете да си приготвите рецепти като: пълнен карфиол, пържен карфиол, пудинг с карфиол, пюре от карфиол, хумус от карфиол, дип от карфиол, разядка от карфиол, карфиол на фурна, карфиол със сирена, палачинки от карфиол и редица други вкусотии, които можете да откриете в нашия сайт.

Ползи от карфиола

Могат да се изтъкнат следните ползи за здравето, които има карфиолът:

Сяра-съдържащите фитохранителни вещества в карфиола насърчават чернодробната детоксификация. Кръстоцветните зеленчуци съдържат глюкосинолати и тиоцианати (включително сулфорафан и изотиоцианат). Тези съединения увеличават способността на черния дроб да неутрализира потенциални токсични вещества.

Нови изследвания показват, че кръстоцветните зеленчуци помагат за предотвратяване на ракови заболявания. Когато тези зеленчуци се режат, дъвчат или преработват, съдържащото сяра съединение, наречено синигрин влиза в контакт с ензима мирозиназа, което води до освобождаването на глюкоза и разпадане на някои продукти, включително и високо реактивни съединения, наречени изотиоцианати. Изотиоцианатите водят не само до детоксификация на канцерогени, но и едно от тези съединения, алилизотиоцианат, също инхибира митозата (клетъчното деление) и стимулира апоптозата (програмирана клетъчна смърт) в човешките туморни клетки.

Карфиолът оптимизира детоксификацията на клетките и спомага за прочистване. Нови изследвания разкриват, че фитохранителните вещества в карфиола, действат на много по-дълбоко ниво. Тези съединения действително сигнализират човешките гени за увеличаване производството на ензими, участващи в детоксификацията.

Кръстоцветните зеленчуци намаляват риска от рак на простатата. Добавянето на куркума към карфиола при консумация спомага за подобряване на мъжкото здраве.

Карфиолът осигурява защита срещу ревматоиден артрит.

Приемът на карфиол води до редица ползи за сърдечно-съдовата система. Витамин К в зеленчука има отлични противовъзпалителни качества и помага за увеличаване на кръвния поток. Също така предотвратява натрупването на мазнини в кръвта, които от своя страна стават причина за атеросклероза и сърдечно-съдови проблеми. Сулфорафанът в карфиола пък намалява нивата на високото кръвно налягане.

Смята се, че съдържащите се в карфиола антиоксиданти и витамин С помагат значително за здравето на очите и дори предпазват от дегенерация на макулата и слепота. Отново се изтъква ползата от сулфорафана, който защитава тъканите на ретината и я предпазва от опасния оксидативен стрес. Сулфорафанът може да предпази и кожата от увреждания, причинени от UV лъчите.

Сред най-важните ползи от карфиола е ефективността му по отношение на предпазване от невродегенеративни разстройства. Съставките в него активизират детоксикиращите ензими в тялото и предпазват мозъка от възпаление и оксидативен стрес. Това означава и намален риск от опасни заболявания, каквито са болестта на Алцхаймер и болестта на Паркинсон.

Фосфорът в карфиола помага за бързото възстановяване на клетъчните мембрани. Това е от ключово значение за правилното функциониране на мозъка и нервната система.

Паниран карфиол

Редовната консумация на карфиол помага и за набавянето на ценните за организма електролити. Благодарение на добрия електролитен баланс нервната система работи правилно и мускулите се свиват нормално. Това е особено важно за спортуващите хора, които имат голяма нужда от електролитен баланс.

Вреди от карфиола

Карфиолът съдържа гойтрогени, естествени вещества в някои храни, които могат да повлияят на работата на щитовидната жлеза. Хора с вече съществуващи и нелекувани проблеми на щитовидната жлеза трябва да избягват консумацията на карфиол поради тази причина. Готвенето може да помогне разформироването на тези съединения.

Карфиолът съдържа и естествени вещества, наречени пурини. При някои индивиди, които са податливи на пуринови проблеми, прекомерният прием на тези вещества може да причини здравословни проблеми.

Gotvach.bg

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *